Новини

Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.

Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г., и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието, се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.

Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.

 

Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България

 

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище.

Напусна ни Владимир Ганев (1929–2017) - член-основател на СПБ, изключителен професионалист най-вече в областта на превода на научнотехническа литература, но успешен и продуктивен преводач също на художествена литература, хуманитаристика и на документи. Активен и ведър член на нашия Съюз, носител на множество награди, включително на Наградата за цялостна дейност на СПБ. Ще ни липсва, светла да е паметта му!

Опелото ще се състои на 17.06.2017 г., от 13.00 ч. в храм "Възнесение Господне" (срещу Румънското посолство).

Уважаеми  издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за годишните награди на СПБ за превод.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата по-долу прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват на 30 септември всяка година по случай Международния ден на преводача.

Период на издаване на номинирните произведения: 01 юли 2016 – 30 юни 2017 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника: Носител на награда за конкретен превод може да бъде предлаган отново за такава след период от три години.Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайтовете на СПБ:, за 20142015 и 2016 г.

Краен срок за подаване на заявки: 31 юли 2017 г. на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Изискване: Заявката следва да е придружена с един екземпляр от номинираното произведение в електронен вариант (pdf) или като книжно тяло, предоставено в офиса на СПБ и мотивировка за номинацията: свободен текст в рамките на 15–20 реда.

За всяко номинирано от издател заглавие следва да се внесе такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ: IBAN: BG 63 STSA 93 00 00 239 600 90, BIC: STSABGSF, при БАНКА ДСК, основание: „Такса Годишни награди 2017 + номинирано заглавие“).

 

За въпроси и уточнения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., 0877 150 993 (офис на СПБ),

0899 637 419 (Н.Панова-Димитрова, секретар).


З А Я В К А

ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ПРЕВОД НА

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Информация за номиниращия:

Организация / Издател:

Адрес:

Лице за контакти:

Информация за изданието:

Автор:

Заглавие:

Език на оригинала:

Преводач:

Издателство / Редактор:

Област на превода:

  1. Превод на художествена литература;
  2. Превод в областта на хуманитаристиката;
  3. Превод на научна и техническа литература;
  4. Синхронен и консекутивен превод;
  5. Превод на заклет преводач;
  6. Теория, история и критика на превода.

Категории:

А. За конкретно произведение:

  1. За ярки постижения;
  2. Специална награда (за изключително високи постижения);

Б. За цялостна дейност (присъжда се само на членове на СПБ);

В. За млад преводач – „Елена Мутева“, награда на СПБ за художествен превод.

Мотивировка на номинацията (може да бъде прикачена и като отделен документ):

 

Заявки се подават на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 31 юли 2017 г.


 

 

         ДО

Г-н Александър Велев,

Генерален директор на БНР

 /Копие до г-н Румен Радев, Президент на Република България/

/Копие до г-н Димитър Главчев, Председател на 

Народното събрание на Република България/

/Копие до г-н Бойко Борисов, Министър-председател         

на Република България/

/Копие до г-н Максим Минчев, Генерален директор на БТА/

/Копие до г-жа Снежана Тодорова, Председател на УС на София Прес/

 

Уважаеми г-н Велев,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) изразява недоумението и тревогата си от решението Ви да закриете по-голямата част от предаванията за чужбина в БНР, по-специално – предаванията на езиците на държавите в Европа, като оставите, ръководен от конюнктурни съображения, единствено предаванията на английски, руски и турски език. В обосновката си за това свое решение изтъквате спорния довод, че програмите на европейските езици са отживелица от времето на комунизма и Студената война и са никому ненужна пропаганда.

Господин Велев, като оставим настрана „дребния“ факт, че закриването на програмите ще отнеме хляба на няколко десетки наши колеги, ценни преводачи от български на съответния език, бихме искали да насочим акцента към Вашата логика. Отживелица от времето на комунизма беше не съществуването на програмите на „Радио България“ на чужд език, а съдържанието на тези програми, чиято единствена цел беше да обясняват посредством множество езикови клишета предимствата на социалистическия строй. Ценното беше, че дори при недомислията на идеологическата пропаганда, предаванията говореха за България, съобщаваха на света, че България съществува, че родината ни се гордее с просветен, дружелюбен народ, с героична история, с древна, самобитна и ярка европейска култура, че българското образование и наука авторитетно стоят на европейската и на световната сцена. Излишно е да Ви припомняме, че това се осъществяваше най-вече благодарение на вещите и високо професионални преводи на нашите колеги, на които се налагаше да превеждат текстове, често написани на неправилен и беден български, по блестящ начин на съответния чужд език.

Така нашите колеги, преводачите, играеха крайно необходимата за времето си роля на журналисти и редактори, опазващи честта на България, и допринасяха тя да не бъде разглеждана единствено през призмата на налаганата по онова време идеологическа доктрина.

В наше време, след политическите промени в Източна Европа, програмите на „Радио България“ имат друга, още по-важна задача: да дават вярна и задълбочена представа за политическите, икономическите и културните процеси, които протичат в страната ни през последните десетилетия, да поставят държавата и народа ни на една нога с останалите в Европейския съюз. Дори само един французин, италианец, германец, испанец, да слушат програмата от България на родния си език, ползата за страната ни е огромна. Нека добавим към това, че предаванията на някои от европейските езици се слушат и в страни от други континенти, където почти няма възможност да се научи каквото и да е за нашата държава. В много от тях България има свои възпитаници – стотици студенти, получили висшето си образование у нас, които никога не бяха правилно „използвани“ като лоби, макар голяма част от тях да имат престижни позиции в своите общества. Много от тях навярно са позабравили българския, но се интересуват от предаванията на „Радио България“ на испански, португалски, френски и английски език. Нелепо е да се прекъсне един подобен канал за комуникация с установена традиция и вярна публика.

Господин Велев, изумени сме, че сте прибегнали до такава драстична стъпка и че за нея сте дали един фиктивен довод, който може да послужи пред определена наша  прослойка, но е оспорим от всяка друга позиция. Дори само един икономически мотив да бяхте привели, решението Ви щеше да бъде разглеждано в доста по-различна светлина, но едва ли щеше да го оправдае.

Господин Велев, Съюзът на преводачите в България остро протестира срещу решението Ви, защото го намира за необмислено, без стратегическа визия, извън рамката на днешните реалности. От гледна точка на Вашите сътрудници пък то е просто неколегиално.  Ето защо СПБ категорично настоява да преосмислите решението си!  Вярваме, че намесата на нашата професионално-творческа организация, а и на цялата ни колегия, ще бъде взета под внимание!

Доц. д-р Иво Панов,

Председател на СПБ

София,

05.06.2017 г.

Скъпи колеги, честит предстоящ празник на нашата просвета и култура и на славянската писменост!

Възхищението на читателите на нашите преводи и признанието, което получаваме от тях и от институциите, са нашата най-голяма радост и стимул за още по-добри постижения в преводаческия труд, така подобен на дейността на пчелите.

Съюзът на преводачите в България поздравява своите членове и скъпи колеги Аглика Маркова и Нина Венова за отличаването им от Министерството на културата на Република България с почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, Грамота за принос в развитието на българската култура и по повод 24 май.

Честито отличие Грамота и Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, за принос в популяризирането на българската култура и на колегата д-р Ленке Чикхеи, преводач българист и преподавател, подготвил мнозина преводачи унгаристи у нас и българсти в Унгария.

Съюзът на преводачите в България иска да сподели радостта си от вниманието към качествения превод и проблемите на преводачите, засвидетелствани по повод международното събитие „Нощ на литературата”.

На 10.05.2017 г. за шести пореден път България беше част от четящите в цял свят страни.

Представителството на Европейската комисия в България и неговата Генерална дирекция „Писмени преводи“ избра да представи като най-нобър превод на новоизгряващи автори в Европа издание на Съюза на преводачите – книгата на литовската авторка Лаура Синтия Черняускайте „Дихание към мрамора” в превод на члена на СПБ Антония Пенчева.

БНР, програма „Христо Ботев“ покани на разговор по проблемите на превода колежката Тодорка Минева. Разговорът може чуете на http://bnr.bg/hristobotev/post/100829183

Съгласно измененията в Устава на СПБ, направени от Общото събрание на СПБ на 17.12.2016 г. и одобрени и утвърдени от Софийския градски съд с Решение № 15 от 2017 г. Управителният съвет на СПБ е в следния състав:

  • Иво Панов, председател на СПБ
  • Веселина Райжекова, зам.-председател по Творческия фонд и административната дейност
  • Тодорка Минева-Праматарова, зам.-председател по проектната дейност
  • Рада Шарланджиева, зам.-председател по международната дейност
  • Аглика Маркова, зам.-председател по връзки с обществеността и рекламата
  • Емилия Коралова, зам.-председател по връзки с обществеността и рекламата
  • Лиляна Табакова, член на УС от квотата на ОС
  • Сабина Павлова, член на УС от квотата на ОС
  • Невена Панова, съюзен секретар
  • Теодора Цанкова, ръководител на секция Художествена литература и хуманитаристика
  • Светла Мутафова, ръководител на секция Научна и техническа литература и заклети преводачи
  • Недялка Чакалова, ръководител на секция Синхронен и консекутивен превод
  • Емил Басат, ръководител на секция Теория, история и критика на превода
  • Ивета Милева, председател на Контрония съвет
  • Анна Златкова, председател на Комисията по професионална етика.

Секциите се обединяват и стават четири както следва:

  • Художествена литература и хуманитаристика
  • Научна и техническа литература и заклети преводачи
  • Синхронен и консекутивен превод
  • Теория, история и критика на превода

Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:

Криси Лефтерова (1954-2017) и Ерика Лазарова (1954-2017)

 

Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,

е вложил много мъка във скръбното наше сърце!

Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,

е сложил под земята, във ковчега на пръстта!

                            * * *

О, Небосвод, всички злини идват от твоята злост!

Несправедливостта е отколешна твоя черта!

Ох, Земьо, ако твоята жестока гръд я разсекат,

много камъни скъпоценни в нея ще открият!

                            * * *

Небосводът не ще сътвори дори цвете едно,

което да не погуби и отново да превърне на прах!

Ако облакът вместо влага този прах събере,

до Възкресния ден ще лее кръвта на погубената красота!

                            * * *

Ний кукли сме, а кукловодът е Небето!

Не е метафора, самата истина това е!

Тъй както си играем върху килимчето на Битието,

все в ковчега на Небитието падаме един след друг!

                            * * *

Дори Филизът на Вечността от корена на ориста ти да израсне,

дори върху снагата ти животът в дреха трайна да се превърне,

на шатрата на тялото, което всъщност твоят балдахин е,

не се осланяй ти, не са надеждни нейните подпори четири!

                            * * *

От недрата на земята черна до зенита на Сатурн

разгадах аз всичките тайни вселенски!

Възлите стегнати с прозорливост развързах,

и разплетоха се всички, освен този на Смъртта!

                            * * *

Сводът е гръб огънат от телата ни изнурени!

Джейхýн[i] е следа от пресъхналите ни очи!

Искра е Адът от безутешните ни въздишки!

Раят е миг от нашето време на покой!

 

                                                        Омар Хайям

ДО

Г-жа Екатерина Захариева,

Министър на Правосъдието

на Република България

 

СТАНОВИЩЕ

от

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

относно Проект на Наредба за изменение и допълнение на

Наредба № Н-1/ 16.05.2014 г. за съдебните преводачи (Обн. ДВ. бр. 43 от 23 май 2014)

 

Уважаема г-жо Захариева,

След запознаването с изпратения ни от Вашето министерство Проект Управителният съвет на Съюза на преводачите в България изразява следното становище:

  1. Чл. 8, т. 5 „...както и диплома за средно или висше образование..“ – да се промени на: „...както и диплома за висше образование или диплома за средно (по изключение за много редки езици и диалекти)“ с оглед на отговорността на преводача и качеството на извършения от него превод.
  2. Чл. 25

Предвид спецификата и сложността на превежданата материя, както и отговорността пред преводача и задължителната му висока квалификация и натрупан опит, смятаме, че възнаграждението от 30 (тридесет) лв. за всеки час устен превод е недостатъчно. Възнаграждението от 12 (дванадесет) лв. за писмен превод на стандартна страница също са неудовлетворителни, поради посочените по-горе причини. Предлагаме сумите да се увеличат съответно на 60 лв. за час устен превод и 30 лв. за писмен превод.

Установената у нас преводаческата практика се придържа към принципа, че навлизането в следващ час на превод, независимо колко ще продължи 05 или 55 мин., се заплаща като за цял час. Затова в ал. 1 „За всеки действително отработен час устен превод“ да се смени с „За всеки отработен час устен превод, както и с навлизането в следващ час, независимо дали е пълен или не, се заплаща ...“

Подобен принцип се прилага и при писмените преводи, затова допълнението на чл. 25, ал. 1 да бъде променено от: „Писменият превод се отчита в брой преведени  стандартни страници от 1800 удара, включително интервалите и се заплаща възнаграждение в размер на ...“ на „Писменият превод се отчита в брой преведени стандартни страници от 1800 удара, включително интервалите. За непълните страници се заплаща възнаграждение в размер на 1 лв. на ред“.

В тарифите за заплащане на преводаческия труд не са предвидени:

  • Устните и писмените преводи от редки езици на български и от български на редки езици – предлагаме увеличение със 100% върху предложените от нас нови тарифи. За справка - „Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд - 2015г.“
  • Устните и писмените преводи от по-малко разпространени езици на български и от български на тези езици – предлагаме увеличение с 50% върху предложените от нас нови тарифи. За справка - „Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд - 2015г.“
  • Устните и писмените преводи, извършвани по спешност, фиксирана в Защитните тарифи на СПБ – предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  • Устните и писмените преводи, извършвани над дневния обем, фиксиран в Защитните тарифи на СПБ – предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  • Устни и писмените преводи, съпроводени с трудности, произтичащи от регионални фонетични и лексикални особености, лоша редакция, захабеност или трудночетливост на изходния текст, спецификации и списъци на резервни части, таблици, обяснения под фигури, чертежи и скици, патенти, стандартизационна документация и др. подобни - предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  1. Явяване на съдебен (заклет) преводач пред нотариус – предлагаме 60 лв. на час за всяко явяване.
  2. Чл. 26, ал. 2

„За преводи, извършени от 22 часа до 6.00 часа през нощта, както и в почивни дни и национални празници, възнаграждението може да бъде увеличено до 100%.“

  • „22 часа“ да се промени на „22.00 часа“
  • „... възнаграждението може да бъде увеличено до 100%“ да се промени на: „... възнаграждението се увеличава със 100%“, защото подобни условности на практика се прилагат в ущърб на преводача.

 

Уважаема г-жо Захариева, водени от уважение към Вас и към ръководеното от Вас министерство не си позволихме да използваме думата „настояваме“ вместо „предлагаме“, но се надяваме, че ще отчетете цялата сериозност на нашите предложения, целящи единствено запазване на статута на съдебния (заклетия) преводач, както и привличането на млади кадри към тази толкова отговорна професия.

Възползваме се от случая да поставим на Вашето внимание и въпроса за необходимостта от съставянето на Национален регистър на съдебните преводачи, за което СПБ ще Ви съдейства изцяло. След като бъде съставен, в Наредбата е нужно да се допълни, че Министерството на Правосъдието ползва за своите нужди единствено преводачи, фигуриращи в Националния регистър.

И накрая, изхождайки от факта, че Съюзът на преводачите в България е най-старата и най-авторитетна организация на българските преводачи с над четиридесетгодишна история, регистрирана като Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза, както и от това, че СПБ е член на Международната федерация на преводачите – ФИТ (Fédération Internationale des Traducteurs) бихме Ви предложили също:

  1. В Наредбата наред с термина „съдебен преводач“ да фигурира в скоби и „заклет преводач“. За тази цел е необходимо Министерството да съдейства за включване на „заклет преводач“ в националния регистър на професиите.
  2. Да има изрично уточнение, че при подбора на съдебни преводачи, тези в състава на СПБ се ползват с изключително предимство – по този начин Вие ще имате гаранцията за качествен превод от доказали се квалифицирани специалисти на и от над петдесет езика по света.
  3. Чл. 5 „В хода на съдебното производство може да бъде назначен допълнителен превод…“ – на практика това представлява искане/търсене на експертно мнение, което се заплаща по-високо от тарифата за превод. Предлагаме увеличение с 50% върху предложените от нас нови тарифи.
  4. Чл. 10, ал 2.

„Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да се правят и лично от кандидатите.“ – Да се промени така: „Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да се правят и лично от кандидатите, но след като са получили удостоверение за правоспособност от СБП.“

  1. На СПБ да се признае правото на Компетентен орган, определящ нужното ниво и компетентност на съдебните (заклетите) преводачи в Република България.
  2. В чл. 10. (1) „Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти“. – Да се добави след „министерства“ Съюза на преводачите в България.
  3. Чл. 12. „За вписването в списъка кандидатът представя към заявлението следните документи“ - Към този списък да се добави: Документ от СПБ за успешно положен изпит за преводаческа правоспособност за нуждите на съдебната система.
  • Целта на предложения № 2, № 4, № 5, № 6 и № 7 е да се избегнат в бъдеще конфузни ситуации, при които чужденци да съдят наши съдебни преводачи за некачествен и погрешен превод.
  1. Чл.15. (4) – Необходимо е да се уточни при какви случаи могат да се правят промени в списъците и през текущата година. Чл.15 (4) може да се редактира така:„Промени в списъците могат … съгласно условията, изложени в чл.18.“
  2. Чл. 22. „При явяване на съдебен преводач и отлагане на делото по независещи от него причини, освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер на 15 (петнадесет) лв.“ - Да се промени по следния начин: „При явяване на съдебен преводач и отлагане на делото по независещи от него причини, освен пътните и дневните разходи му се заплаща и възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.“
  3. Чл.23 (1) „При определяне на възнагражденията органът, назначил превода, съобразява и преценява:…“ – тук възниква въпросът „А каква е компетентността на „органът, назначил превода…“? Ако има Регистър какъвто предлагаме, с нашата професионална преценка за включването на преводачи в него, издържали изпита, няма да има нужда чл. 23 (1).

Чл. 23 (4) – необходимо е да се посочат в скоби часове при устен превод и брой страници при писмен превод.

Чл. 23 (6 ) Когато става дума за „срочност“, се има предвид експресна поръчка. В такива случаи Кодексът на труда определя 100% допълнително заплащане, както и за работа в почивни дни и национални празници. Така е и в защитните тарифи на СПБ

  1. Чл. 26 (2) - думата „може“ да се замени със „следва“ или „трябва“!
  2. Чл. 29 (3) - думата „може“ да се замени със „следва“ или „трябва“!
  3. Чл. 30 е повече от субективен! Предлагаме или да отпадне, или да бъдат посочени обективни критерии за преценката на органа, за да не се допуска несправедливо ощетяване на преводача.
  4. Чл. 38 „Съдебният преводач може да популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за неговата компетентност и възможностите на съответния вид превод.“ – Смятаме, че подобна популяризация не е нужна. Има доказали се преводачи, има и такива, които се представят на доста по-ниско ниво. Освен това е повече от ясно, че всеки преводач е заинтересуван да „пропагандира“ своята компетентност. Нека оставим това в ръцете на авторитетните органи, комисии и професионални организации. Да не говорим за професионалната дискретност... По добре е този член да отпадне.
  5. Допълнителни разпоредби т. 3 – „Действително отработен час“ да се замени с „Отработен час“. Не е предвидено и предварителното време при по-далечни пътувания, както и времето за връщане след процеса.
  6. Допълнителни разпоредби т. 4 – е крайно относителна. Необходимо е въвеждането на повече конкретика и детайли. Изискват се „специални знания“. Днес при превод на бежанци се изисква преводачът да познава техните културни и етнолингвистични особености, за да може да определи региона, от който идват, при липсата да лични документи, каквато е практиката - дали са тунизийци или сирийци, иранци, афганци или таджики. Познаването на етнокултурата и диалектните особености помагат на преводача да разкрива измамите. Това би следвало да бъде отчетено по съответния начин. Понякога се налага да се предвиди и комбинация от владеещ езика и консултант, специалист в материята на делото (например ядрена физика).
  7. Навсякъде в Наредбата текстът „... възнаграждението може да бъде увеличено...“ да се промени на: „... възнаграждението се увеличава....“.
  8. В Наредбата задължително да се укаже, че изплащането на хонорара на съдебния (заклетия) преводач се осъществява в рамките на 30 календарни дни след приключване на ангажимента му.

Уважаема г-жо Захариева, надяваме се, че така направените от нас предложения ще бъдат от полза както на Министерството на правосъдието, така и на Съюза на преводачите в България и българските преводачи.

С уважение,

Председател на СПБ:

(доц. д-р Иво Панов)

София, 07. 09. 2016 г.

СТАНОВИЩЕ

на

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

за

ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ, ЧИСТОТАТА ПРИ УПОТРЕБА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Съюзът на преводачите в България (СПБ) следи отблизо разгорялата се през последните две седмици дискусия около Законопроекта за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език. СПБ приветства усилията на Съюза на българските писатели да се подеме кампания за правилното използване на съвременния български език. През последните години се задълбочават проблемите, свързани с неграмотността, буквална и функционална, с липсата на езикова култура у немалка част от политиците, обществениците и журналистите. Затова като сдружение с нестопанска цел, което с дейността си се стреми да допринася за опазване на чистотата на българския език и неговото обогатяване чрез превода, СПБ решително подкрепя всяка смислена и целенасочена кампания в полза на правилната употреба на българския книжовен език.

Ние, преводачите, сме дълбоко разтревожени от растящия автоматизъм при употребата на българския език, от дълбокото невежество на голяма част от онези, които служебно работят с него, особено в средствата за масово осведомяване, в обществените и в административните структури. Безкритичното използване на клишета, заимствани от чужд език, но недоразбрани и употребявани не на място, в средствата за масово осведомяване, пораждат шаблони в общественото и политическото мислене. Журналистиката ни пък нерядко се превръща в пряк разпространител на подобни трафаретни изрази, което логично води до осакатяване на родната ни реч.

Твърдо убеден, че на задълбочаващата се правописна и правоговорна неграмотност трябва да се даде отпор, СПБ е на мнение, че проблемът не би могъл да се реши чрез инструменти като предложения Законопроект за българския език. В скоби отбелязваме, че за голямо съжаление в него има груби езикови, граматични и правописни грешки и това само по себе си обезсилва иначе благородния стремеж. Формулировките са тромави, учудващо е обилието от чуждици, неподходящи за текст, предложен като ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

По-важните възражения на СПБ по отношение на съдържанието на внесения Проектозакон са следните:

Проектозаконът повтаря законови положения, вече формулирани в Конституцията на Република България и включва постановки, които в известни отношения противоречат на действащи у нас национални и международни закони и конвенции.

Конституцията на Република България изрично обявява българския език за официален в държавата (чл. 3 от Конституцията). Същевременно Конституцията гарантира правото на гражданите на държавата, чиито майчин език не е българският, да изучават и ползват майчиния си език наред със задължителното изучаване на българския език (чл. 36).

Правото на образование също е конституционно гарантирано. То е задължително до шестнадесетгодишна възраст и е безплатно в рамките на държавните и общински училища. Получилите диплома покриват основни изисквания, определени от МОН. За получаването на шофьорска книжка например не е нужно да се доказва владеенето на български език, както се предлага в законопроекта, още повече че за да се запише човек на курс и в момента се иска поне диплома за основно образование.

България е страна по основните актове, гарантиращи правата на човека. Тя е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписала е и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за борба срещу дискриминацията. Според Конституцията международните договори, ратифицирани със закон и обнародвани в „Държавен вестник”, се прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат (чл.5 от Конституцията).

Освен че повтаря някои конституционни разпоредби, Законът влиза в противоречие с други, както и с международни актове, които според чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната ни. Чл. 20 от проектозакона гласи: „Отговорните физически и юридически лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания“. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Конституцията „Изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани“. Става дума за задължение, чието неизпълнение от българските граждани не може да бъде санкционирано с административни или наказателни мерки.

Въздържаме се да коментираме всички конкретни предложения в текста на законопроекта, но не можем да не отбележим крайности като искането за задължително използване на българския език в здравеопазването. Лекарите полагат Хипократова клетва и това ги задължава да лекуват всеки човек, независимо от етническата или езиковата му принадлежност. Към по-забавните конкретни предложения отнасяме изискването при музикално-сценични спектакли да се пее на български. Не можем да приемем и предписанията по отношение на езика на богослужението в Българската православна църква, която, както и останалите религиозни институции, е отделена от държавата (чл. 13, ал. 2 от Конституцията).

Връщайки се към проблема по същество, нека подчертаем: не е нужно проблемите, свързани с чистотата на езика, да се уреждат със закон. Има книжовна норма и всеки уважаващ себе си български гражданин би следвало да я спазва при обществени изяви.

Съюзът на преводачите в България е готов да подкрепи Закон за насърчаване на четенето и за използване на облекчения при налагането на данък добавена стойност, облагодетелстващи издателствата.  Бихме сътрудничили със СБП-1913 и други сдружения в организирането на кампания за справяне с растящата неграмотност в България, за точното прилагане на правилата за правопис и правоговор в българския език.

В заключение Съюзът на преводачите в България изразява готовността си да участва със свои експерти във всяко начинание, свързано с правилното използване на българския книжовен език. Заявява го с ясното съзнание, че по този начин ще допринесе в най-голяма степен за опазване на едно от най-ценните ни национални богатства.

Управителен съвет на СПБ

Председател: Иво Панов

София, 03.02.2017 г.

Словото е човешката памет и безсмъртие. Наистина изреченото отлита – написаното остава. Да се поклоним пред духа и делото на патрона на българските преводачи – св. Патриарх Евтимий и пред плеядата български преводачи, последвали с достойнство и изкусност неговия пример за служба в името на българския език и духовност.

Патриарх Евтимий