Новини

Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:

Криси Лефтерова (1954-2017) и Ерика Лазарова (1954-2017)

 

Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,

е вложил много мъка във скръбното наше сърце!

Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,

е сложил под земята, във ковчега на пръстта!

                            * * *

О, Небосвод, всички злини идват от твоята злост!

Несправедливостта е отколешна твоя черта!

Ох, Земьо, ако твоята жестока гръд я разсекат,

много камъни скъпоценни в нея ще открият!

                            * * *

Небосводът не ще сътвори дори цвете едно,

което да не погуби и отново да превърне на прах!

Ако облакът вместо влага този прах събере,

до Възкресния ден ще лее кръвта на погубената красота!

                            * * *

Ний кукли сме, а кукловодът е Небето!

Не е метафора, самата истина това е!

Тъй както си играем върху килимчето на Битието,

все в ковчега на Небитието падаме един след друг!

                            * * *

Дори Филизът на Вечността от корена на ориста ти да израсне,

дори върху снагата ти животът в дреха трайна да се превърне,

на шатрата на тялото, което всъщност твоят балдахин е,

не се осланяй ти, не са надеждни нейните подпори четири!

                            * * *

От недрата на земята черна до зенита на Сатурн

разгадах аз всичките тайни вселенски!

Възлите стегнати с прозорливост развързах,

и разплетоха се всички, освен този на Смъртта!

                            * * *

Сводът е гръб огънат от телата ни изнурени!

Джейхýн[i] е следа от пресъхналите ни очи!

Искра е Адът от безутешните ни въздишки!

Раят е миг от нашето време на покой!

 

                                                        Омар Хайям

ДО

Г-жа Екатерина Захариева,

Министър на Правосъдието

на Република България

 

СТАНОВИЩЕ

от

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

относно Проект на Наредба за изменение и допълнение на

Наредба № Н-1/ 16.05.2014 г. за съдебните преводачи (Обн. ДВ. бр. 43 от 23 май 2014)

 

Уважаема г-жо Захариева,

След запознаването с изпратения ни от Вашето министерство Проект Управителният съвет на Съюза на преводачите в България изразява следното становище:

  1. Чл. 8, т. 5 „...както и диплома за средно или висше образование..“ – да се промени на: „...както и диплома за висше образование или диплома за средно (по изключение за много редки езици и диалекти)“ с оглед на отговорността на преводача и качеството на извършения от него превод.
  2. Чл. 25

Предвид спецификата и сложността на превежданата материя, както и отговорността пред преводача и задължителната му висока квалификация и натрупан опит, смятаме, че възнаграждението от 30 (тридесет) лв. за всеки час устен превод е недостатъчно. Възнаграждението от 12 (дванадесет) лв. за писмен превод на стандартна страница също са неудовлетворителни, поради посочените по-горе причини. Предлагаме сумите да се увеличат съответно на 60 лв. за час устен превод и 30 лв. за писмен превод.

Установената у нас преводаческата практика се придържа към принципа, че навлизането в следващ час на превод, независимо колко ще продължи 05 или 55 мин., се заплаща като за цял час. Затова в ал. 1 „За всеки действително отработен час устен превод“ да се смени с „За всеки отработен час устен превод, както и с навлизането в следващ час, независимо дали е пълен или не, се заплаща ...“

Подобен принцип се прилага и при писмените преводи, затова допълнението на чл. 25, ал. 1 да бъде променено от: „Писменият превод се отчита в брой преведени  стандартни страници от 1800 удара, включително интервалите и се заплаща възнаграждение в размер на ...“ на „Писменият превод се отчита в брой преведени стандартни страници от 1800 удара, включително интервалите. За непълните страници се заплаща възнаграждение в размер на 1 лв. на ред“.

В тарифите за заплащане на преводаческия труд не са предвидени:

  • Устните и писмените преводи от редки езици на български и от български на редки езици – предлагаме увеличение със 100% върху предложените от нас нови тарифи. За справка - „Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд - 2015г.“
  • Устните и писмените преводи от по-малко разпространени езици на български и от български на тези езици – предлагаме увеличение с 50% върху предложените от нас нови тарифи. За справка - „Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд - 2015г.“
  • Устните и писмените преводи, извършвани по спешност, фиксирана в Защитните тарифи на СПБ – предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  • Устните и писмените преводи, извършвани над дневния обем, фиксиран в Защитните тарифи на СПБ – предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  • Устни и писмените преводи, съпроводени с трудности, произтичащи от регионални фонетични и лексикални особености, лоша редакция, захабеност или трудночетливост на изходния текст, спецификации и списъци на резервни части, таблици, обяснения под фигури, чертежи и скици, патенти, стандартизационна документация и др. подобни - предлагаме увеличение със 75% върху предложените от нас нови тарифи.
  1. Явяване на съдебен (заклет) преводач пред нотариус – предлагаме 60 лв. на час за всяко явяване.
  2. Чл. 26, ал. 2

„За преводи, извършени от 22 часа до 6.00 часа през нощта, както и в почивни дни и национални празници, възнаграждението може да бъде увеличено до 100%.“

  • „22 часа“ да се промени на „22.00 часа“
  • „... възнаграждението може да бъде увеличено до 100%“ да се промени на: „... възнаграждението се увеличава със 100%“, защото подобни условности на практика се прилагат в ущърб на преводача.

 

Уважаема г-жо Захариева, водени от уважение към Вас и към ръководеното от Вас министерство не си позволихме да използваме думата „настояваме“ вместо „предлагаме“, но се надяваме, че ще отчетете цялата сериозност на нашите предложения, целящи единствено запазване на статута на съдебния (заклетия) преводач, както и привличането на млади кадри към тази толкова отговорна професия.

Възползваме се от случая да поставим на Вашето внимание и въпроса за необходимостта от съставянето на Национален регистър на съдебните преводачи, за което СПБ ще Ви съдейства изцяло. След като бъде съставен, в Наредбата е нужно да се допълни, че Министерството на Правосъдието ползва за своите нужди единствено преводачи, фигуриращи в Националния регистър.

И накрая, изхождайки от факта, че Съюзът на преводачите в България е най-старата и най-авторитетна организация на българските преводачи с над четиридесетгодишна история, регистрирана като Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза, както и от това, че СПБ е член на Международната федерация на преводачите – ФИТ (Fédération Internationale des Traducteurs) бихме Ви предложили също:

  1. В Наредбата наред с термина „съдебен преводач“ да фигурира в скоби и „заклет преводач“. За тази цел е необходимо Министерството да съдейства за включване на „заклет преводач“ в националния регистър на професиите.
  2. Да има изрично уточнение, че при подбора на съдебни преводачи, тези в състава на СПБ се ползват с изключително предимство – по този начин Вие ще имате гаранцията за качествен превод от доказали се квалифицирани специалисти на и от над петдесет езика по света.
  3. Чл. 5 „В хода на съдебното производство може да бъде назначен допълнителен превод…“ – на практика това представлява искане/търсене на експертно мнение, което се заплаща по-високо от тарифата за превод. Предлагаме увеличение с 50% върху предложените от нас нови тарифи.
  4. Чл. 10, ал 2.

„Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да се правят и лично от кандидатите.“ – Да се промени така: „Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да се правят и лично от кандидатите, но след като са получили удостоверение за правоспособност от СБП.“

  1. На СПБ да се признае правото на Компетентен орган, определящ нужното ниво и компетентност на съдебните (заклетите) преводачи в Република България.
  2. В чл. 10. (1) „Предложения за включване на специалисти в списъците на съдебни преводачи могат да правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти“. – Да се добави след „министерства“ Съюза на преводачите в България.
  3. Чл. 12. „За вписването в списъка кандидатът представя към заявлението следните документи“ - Към този списък да се добави: Документ от СПБ за успешно положен изпит за преводаческа правоспособност за нуждите на съдебната система.
  • Целта на предложения № 2, № 4, № 5, № 6 и № 7 е да се избегнат в бъдеще конфузни ситуации, при които чужденци да съдят наши съдебни преводачи за некачествен и погрешен превод.
  1. Чл.15. (4) – Необходимо е да се уточни при какви случаи могат да се правят промени в списъците и през текущата година. Чл.15 (4) може да се редактира така:„Промени в списъците могат … съгласно условията, изложени в чл.18.“
  2. Чл. 22. „При явяване на съдебен преводач и отлагане на делото по независещи от него причини, освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер на 15 (петнадесет) лв.“ - Да се промени по следния начин: „При явяване на съдебен преводач и отлагане на делото по независещи от него причини, освен пътните и дневните разходи му се заплаща и възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.“
  3. Чл.23 (1) „При определяне на възнагражденията органът, назначил превода, съобразява и преценява:…“ – тук възниква въпросът „А каква е компетентността на „органът, назначил превода…“? Ако има Регистър какъвто предлагаме, с нашата професионална преценка за включването на преводачи в него, издържали изпита, няма да има нужда чл. 23 (1).

Чл. 23 (4) – необходимо е да се посочат в скоби часове при устен превод и брой страници при писмен превод.

Чл. 23 (6 ) Когато става дума за „срочност“, се има предвид експресна поръчка. В такива случаи Кодексът на труда определя 100% допълнително заплащане, както и за работа в почивни дни и национални празници. Така е и в защитните тарифи на СПБ

  1. Чл. 26 (2) - думата „може“ да се замени със „следва“ или „трябва“!
  2. Чл. 29 (3) - думата „може“ да се замени със „следва“ или „трябва“!
  3. Чл. 30 е повече от субективен! Предлагаме или да отпадне, или да бъдат посочени обективни критерии за преценката на органа, за да не се допуска несправедливо ощетяване на преводача.
  4. Чл. 38 „Съдебният преводач може да популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за неговата компетентност и възможностите на съответния вид превод.“ – Смятаме, че подобна популяризация не е нужна. Има доказали се преводачи, има и такива, които се представят на доста по-ниско ниво. Освен това е повече от ясно, че всеки преводач е заинтересуван да „пропагандира“ своята компетентност. Нека оставим това в ръцете на авторитетните органи, комисии и професионални организации. Да не говорим за професионалната дискретност... По добре е този член да отпадне.
  5. Допълнителни разпоредби т. 3 – „Действително отработен час“ да се замени с „Отработен час“. Не е предвидено и предварителното време при по-далечни пътувания, както и времето за връщане след процеса.
  6. Допълнителни разпоредби т. 4 – е крайно относителна. Необходимо е въвеждането на повече конкретика и детайли. Изискват се „специални знания“. Днес при превод на бежанци се изисква преводачът да познава техните културни и етнолингвистични особености, за да може да определи региона, от който идват, при липсата да лични документи, каквато е практиката - дали са тунизийци или сирийци, иранци, афганци или таджики. Познаването на етнокултурата и диалектните особености помагат на преводача да разкрива измамите. Това би следвало да бъде отчетено по съответния начин. Понякога се налага да се предвиди и комбинация от владеещ езика и консултант, специалист в материята на делото (например ядрена физика).
  7. Навсякъде в Наредбата текстът „... възнаграждението може да бъде увеличено...“ да се промени на: „... възнаграждението се увеличава....“.
  8. В Наредбата задължително да се укаже, че изплащането на хонорара на съдебния (заклетия) преводач се осъществява в рамките на 30 календарни дни след приключване на ангажимента му.

Уважаема г-жо Захариева, надяваме се, че така направените от нас предложения ще бъдат от полза както на Министерството на правосъдието, така и на Съюза на преводачите в България и българските преводачи.

С уважение,

Председател на СПБ:

(доц. д-р Иво Панов)

София, 07. 09. 2016 г.

СТАНОВИЩЕ

на

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

за

ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ, ЧИСТОТАТА ПРИ УПОТРЕБА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Съюзът на преводачите в България (СПБ) следи отблизо разгорялата се през последните две седмици дискусия около Законопроекта за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език. СПБ приветства усилията на Съюза на българските писатели да се подеме кампания за правилното използване на съвременния български език. През последните години се задълбочават проблемите, свързани с неграмотността, буквална и функционална, с липсата на езикова култура у немалка част от политиците, обществениците и журналистите. Затова като сдружение с нестопанска цел, което с дейността си се стреми да допринася за опазване на чистотата на българския език и неговото обогатяване чрез превода, СПБ решително подкрепя всяка смислена и целенасочена кампания в полза на правилната употреба на българския книжовен език.

Ние, преводачите, сме дълбоко разтревожени от растящия автоматизъм при употребата на българския език, от дълбокото невежество на голяма част от онези, които служебно работят с него, особено в средствата за масово осведомяване, в обществените и в административните структури. Безкритичното използване на клишета, заимствани от чужд език, но недоразбрани и употребявани не на място, в средствата за масово осведомяване, пораждат шаблони в общественото и политическото мислене. Журналистиката ни пък нерядко се превръща в пряк разпространител на подобни трафаретни изрази, което логично води до осакатяване на родната ни реч.

Твърдо убеден, че на задълбочаващата се правописна и правоговорна неграмотност трябва да се даде отпор, СПБ е на мнение, че проблемът не би могъл да се реши чрез инструменти като предложения Законопроект за българския език. В скоби отбелязваме, че за голямо съжаление в него има груби езикови, граматични и правописни грешки и това само по себе си обезсилва иначе благородния стремеж. Формулировките са тромави, учудващо е обилието от чуждици, неподходящи за текст, предложен като ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

По-важните възражения на СПБ по отношение на съдържанието на внесения Проектозакон са следните:

Проектозаконът повтаря законови положения, вече формулирани в Конституцията на Република България и включва постановки, които в известни отношения противоречат на действащи у нас национални и международни закони и конвенции.

Конституцията на Република България изрично обявява българския език за официален в държавата (чл. 3 от Конституцията). Същевременно Конституцията гарантира правото на гражданите на държавата, чиито майчин език не е българският, да изучават и ползват майчиния си език наред със задължителното изучаване на българския език (чл. 36).

Правото на образование също е конституционно гарантирано. То е задължително до шестнадесетгодишна възраст и е безплатно в рамките на държавните и общински училища. Получилите диплома покриват основни изисквания, определени от МОН. За получаването на шофьорска книжка например не е нужно да се доказва владеенето на български език, както се предлага в законопроекта, още повече че за да се запише човек на курс и в момента се иска поне диплома за основно образование.

България е страна по основните актове, гарантиращи правата на човека. Тя е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписала е и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за борба срещу дискриминацията. Според Конституцията международните договори, ратифицирани със закон и обнародвани в „Държавен вестник”, се прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат (чл.5 от Конституцията).

Освен че повтаря някои конституционни разпоредби, Законът влиза в противоречие с други, както и с международни актове, които според чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната ни. Чл. 20 от проектозакона гласи: „Отговорните физически и юридически лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания“. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Конституцията „Изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани“. Става дума за задължение, чието неизпълнение от българските граждани не може да бъде санкционирано с административни или наказателни мерки.

Въздържаме се да коментираме всички конкретни предложения в текста на законопроекта, но не можем да не отбележим крайности като искането за задължително използване на българския език в здравеопазването. Лекарите полагат Хипократова клетва и това ги задължава да лекуват всеки човек, независимо от етническата или езиковата му принадлежност. Към по-забавните конкретни предложения отнасяме изискването при музикално-сценични спектакли да се пее на български. Не можем да приемем и предписанията по отношение на езика на богослужението в Българската православна църква, която, както и останалите религиозни институции, е отделена от държавата (чл. 13, ал. 2 от Конституцията).

Връщайки се към проблема по същество, нека подчертаем: не е нужно проблемите, свързани с чистотата на езика, да се уреждат със закон. Има книжовна норма и всеки уважаващ себе си български гражданин би следвало да я спазва при обществени изяви.

Съюзът на преводачите в България е готов да подкрепи Закон за насърчаване на четенето и за използване на облекчения при налагането на данък добавена стойност, облагодетелстващи издателствата.  Бихме сътрудничили със СБП-1913 и други сдружения в организирането на кампания за справяне с растящата неграмотност в България, за точното прилагане на правилата за правопис и правоговор в българския език.

В заключение Съюзът на преводачите в България изразява готовността си да участва със свои експерти във всяко начинание, свързано с правилното използване на българския книжовен език. Заявява го с ясното съзнание, че по този начин ще допринесе в най-голяма степен за опазване на едно от най-ценните ни национални богатства.

Управителен съвет на СПБ

Председател: Иво Панов

София, 03.02.2017 г.

Словото е човешката памет и безсмъртие. Наистина изреченото отлита – написаното остава. Да се поклоним пред духа и делото на патрона на българските преводачи – св. Патриарх Евтимий и пред плеядата български преводачи, последвали с достойнство и изкусност неговия пример за служба в името на българския език и духовност.

Патриарх Евтимий

Поклон пред паметта и делото на Йорданка Чакалова – член-основател на СПБ, активна устна и писмена преводачка от и на немски език, активна членка на нашия съюз, талантлива мемоаристка, грижлива възпитателка на млади преводачи.

С Дани Чакалова се срещаме в къщата ѝ в Драгалевци, в която живее от 60 години. Всичко е нацъфтяло, в градината е пълно с нарциси, зюмбюли, лалета, иглики. И тази ми среща става благодарение на моите приятели Елена Метева и Илия Русев, които живеят близо до Оми. Така са почнали да казват на Дани Чакалова всички след няколкото конференции проведени под патронажа на фондация „Конрад Аденаеур“. И децата и внуците ѝ казват така. Отиваме при нея на Цветница, на 12 април преди обяд. Въпреки възрастта си – 86 години, тя е изключително жизнена – пише активно в печата, наскоро излезе последната ѝ книга „Просрочен дълг“ , посветена на баща ѝ инж. Димитър Ножаров, работи в новоучредената Асоциация на гражданските настоятелства. Тя изглежда доста властна, самоуверена, нетърпяща възражения жена, вярваща в правотата си и защищаваща своите убеждения на демократ.

Професионалната ѝ биография е впечатляваща. От 1954 г. тя прави преводи на научни и технически доклади за изданието на БАН „Доклади на БАН“. От същата година участва и като синхронен преводач на стотици международни конференции и конгреси. Превеждала е публикации – на и от немски език на Драговитийския епископ Йоан, професор Шиваров, проф. Царевски и проф. Събев. От 1963 г. е преподавател по немски език в МЕИ, където превежда публикации на български учени за немски списания, а така също науна информация на немски автори за нуждите на различните катедри на института. Превеждала е доклади и студии на проф. Бистра Цветкова, историк. Дани Чакалова е превела книгите: „Пътят на робството“ и „Интелектуалците и социализма“ от Фридрих Хайек („МаК“, 2004), „Престъпления против човечеството. Борбата за световна справедливост“ от Джефри Робъртсън („Сиела“, 2005), „Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване“ (превод на публикация от 1904 г. във Филаделфия, САЩ) от Станислав Шумков и Георги Чакалов (“Орбел“, 2005), „Село на Балканите“ (социологическо проучване на село Драгалевци, публикувано в Бостън, 1949 г.; „Южен кръст“ ЕООД, 2006). Освен това е редактирала книгата на д-р Георги Чакалов и Гочо Чакалов „Такива бяхме“, издадена от Ротари клуб, Каварна, 2007 г. Публикувала е учебници и помагала по немски език за студенти от ВМЕИ, НИИ по сугестология – в съавторство и самостоятелно, била е преподавател по немски език към катедра „Чужди езици“ във ВМЕИ, хоноруван преподавател към НТС и „безплатен преподавател по немски и английски език на различни, мотивирани желаещи“.

Освен споменатата по-горе последна засега нейна книга „Просрочен дълг. Изповед на една дъщеря“, излязла в съавторство с инж. Цвятко Кадийски в изд. „Орбел“ през 2009 г., тя е автор и на една изключително ценна и интересна според мен книга – „Шопски летопис. Разкази и одумки“, („ЕМАС“). Книгата претърпя вече няколко преиздания – 2000,2001, 2002, 2008 г. и е съхранила автентичната шопска мъдрост на драгалевчани.

Още преди началото на разговора ни Дани Чакалова ме предупреждава:

– Дали ще ни стигне времето? Аз съм много сладкодумна... Ще започна с това, че сега, когато децата и внуците ми си поеха пътя, за мен остана да поддържам паметта на един род, работил за изграждането на съвременна България. Окуражена съм и от факта, че читавите хора са много повече отколкото личи на пръв поглед. Дълго време се чудех защо. И стигнах до извода, че те са хора с достойнство, държат се настрана и в никакъв случай не се блъскат с лакти между другите. И заради това, когато „гамените и кресльовците“ се проявяват, хората си мислят, че целия свят е пълен с „юродиви шашкъни“, както казва даскал Нено от „Веселите злополучия“. Обаче не е така. Лошото е, че няма връзка между читавите хора. Ако имаше такава връзка те щяха да станат обществен фактор.

Какво се разруши според Вас в ценностната система на българина след „великата победа“ на 9 септември 1944 г.?

Тогава, както пиша в книгите и статиите си, рухна цялата ценностна система. И се обърна всичко. Навсякъде в соцлагера се случи същото. Първата световна война не доведе до разрушаване на гражданското общество и затова между 1918 и 1936 г. бе постигнат и невероятен икономически скок в България. Всичко градено в областта на морала в онези години, след 9. ІХ. 1944 бе обявено за „буржоазен предразсъдък“. Сривът беше огромен, не можеш нищо да направиш. Единственото, което успяхме да направим е да се запазим да не станем „хуманоиди“.

Какво стана с човека?

Когато ти заплашиш човека, ти можеш за направиш от него онова, което искаш. Спинът на нашето време е страха. От него няма измъкване. Виждах как наши приятели и съмишленици просто бяха смазани от този страх.

Можеше ли човек да издържи?

Може, ето ние издържахме. И не само ние. Въпросът е, че беше много трудно. Моят съпруг Гочо Чакалов, когато го питаха как е издържал, той отговаряше: „Можах, защото имах зад гърба си една жена, която не ми мрънкаше и не ми е поискала никога да излезе в чужбина, децата ми не са поискали да излязат в чужбина. А много мои колеги го направиха заради жените и децата са.“

Ако има нещо, в което „болшевиките“ да са идеално подготвени – това е в комплотите, интригите, манипулациите. Чели ли сте една книга „Лингва терци импери“ – „Езикът на третия райх“ от Виктор Клемперер? (от същия автор излязоха два тома спомени „Ще свидетелствам до края“, 1998-2000г., ИК „Прозорец“, б.а). Когато я прочетох 1945 г. на немски език ми се отвориха очите. Той пише за това колко са паралелни начините на манипулиране на човешкия мозък. Не вярвам да я преведат у нас, тъй като, който я прочете, ще разбере как и днес по същия начин хората се манипулират. Видяхте как изведнъж бившите комунисти, днес социалисти, станаха „патриотични индустриалци“, как се оказаха в първите редици на вярващите в църквите – със свещи в ръце – на всеки по-голям празник. След като преди това говореха, че „религията е опиум за народите“.И всичко това те успяват да представят по свой начин и да убедят лековерните – видите ли, ние се променяме. И този, който не иска да мисли – приема нещата на доверие.

А защо хората отказват да мислят?

– Ами защото всичко е направено така – спомнете си какво казва шопа „я най-мразим да мислим“.

Най-лесно е да не мислиш, защото в момента, в който започнеш да мислиш, си задаваш въпроси – за едно, за второ, за трето. И беше много показателно, когато 1963 г. отидох в МЕИ и започнах да преподавам немски език, разбрах, че студентите ми са вече второ поколение след 9. ІХ. 1944 г. и за много неща нищо не знаят. Затова реших, че е добре, използвайки лекциите си по немски, да им говоря за странознание и за това какво става в другите страни – култура, ценности и т.н. Но никой не ме издаде, че се отклонявам от учебната програма.

Нека поговорим за биографията Ви. След като завършвате католическото училище „Санкта Мария“, какво се случва с Вас?

Сгодих се и се омъжих за Гочо Чакалов, който беше военен. Тъй като ни бяха обявили за „фашаги“, не можех да следвам. Използвах свободното си време да науча английски, защото исках да имам възможност да помагам на съпруга си в неговите занимания. Научих го, родих две деца и чак когато синът ми тръгна на училище, подадох молба да ми издадат характеристика да отида на работа. Дотогава работех вкъщи. Работех с един „фашистки“ (немски) език  и с един империалистически – френския. В колежа освен немски, учехме френски и руски. Освен това съм завършила класически профил с гръцки и латински. След това научих английски – съвсем сама. Това стана просто и неусетно. Мъжът ми се разкъсваше да работи, правеше непрекъснато преводи. 1947 г. аз започнах да преписвам неговия Английско-български речник, който излезе 1948 г. Работих десет месеца, по около десет часа на ден. Отворих една английска книга и констатирах, че разбирам какво пише в нея. Бе ми лесно, защото знаех френски. Граматиката е с немска структура. Като преписвате, вие имате и фонетичната транскрипция – значи знаете и как се произнася. Имате и всички комбинации – фразеологията.

Много ме порази онзи епизод в последната Ви книга „Просрочен дълг“, в който описвате как сте плакали в католическия колеж „Санкта Мария“ в началото, тъй като не сте разбирали какво си говорят пансионерките. Било е забранено да се говори на друг език освен немски. Но постепенно, с упоритост и воля, вслушвайки се в казаното от другите и запаметявайки го, в един момент сте проговорили немски.

Когато започнах да преподавам, мнозина се учудваха, че трудно проговарят на чуждия език, въпреки старателното учене. Приказването „проговарянето“ на чужд език е най-висшата форма на усвояване на езика. Защо децата проговарят толкова лесно. Защото тяхното равнище е много малко – и те лесно стигат до равнището, на което си декодират чуждия език. Колкото е по-умен един човек, толкова по-трудно ще проговори чужд език. Защото трябва да достигнете до такава възможност да използвате езика и в другата посока. Колкото сте по-интелигентен, толкова на по-високо равнище си изказвате мисълта. И заради това трябва да овладеете повече, за да може да кажете това, което искате. Иначе се спъвате. Опитайте се да кажете нещо с хиляда думи на български и ще видите как ще се оплетете като пате в кълчища.

И преписвайки речника Вие научихте английски.

Казах на мъжа си: „Дай да опитам да превеждам нещо, да ти помогна“. Той ми даде една глава от книгата, която превеждаше. Преведох я и той одобри работата ми. Всичките книги, които той превеждаше бяха обществено-политически. Мъжът ми бе съученик на Петко Бочаров – само десет дни им е разликата. И мъжът ми работеше за БТА. Аз също работих известно време в БТА – по времето на Елена Гаврилова. Тя беше човек, който държеше на това хората да се използват максимално според техните способности. И затова беше назначила мъжа ми. Гочо каза на Петко Бочаров да си подаде документите. По същия начин той помогна на Борис Паланков, завършил Робърт колеж и бил 4 години на лагер. Като излезе от лагера, Борис се записал дърводелец в пчеларска кооперация. Мъжът ми го срещнал и го попитал защо не си използва познанията по езиците. И Борис Паланков отиде в преводаческото бюро на Всестранни услуги.

На Петко Бочаров му идваше отвътре да работи в БТА – той обичаше повече да пише, да прави коментари, отколкото да превежда. Призванието му е да е журналист. Нямате представа каква поддръжка съществуваше помежду ни в БТА. Защото знаехме, че само така можехме да оцелеем. Никога не съм говорила нещо, в което не вярвам, но ако трябва – мълча. Бях в БТА за кратко – 1961 г. Напуснах 1962, защото трябваше да помогна на Гочо Чакалов – тогава излизаше българо-английския речник. Срещу този речник имаше голямо брожение от страна на университетската катедра в СУ.

– За това говори дъщеря Ви Недялка Чакалова в анкетата, която направих с нея.

Те се свариха в университета – той завършваше, тя влизаше да учи английска филология. Преписах над 3500 страници на машина в продължение на година и нещо. След като излезе речникът, аз отидох на работа в МЕИ и даскалувах 23 години.

Както вече Ви казах от 1954 г. започнах да превеждам – станах извънщатен преводач в БАН. По същото време се сформираха и две групи за синхронен превод – та работих и синхронен превод. 1959 г. отидох в научно-изследовтелския институт по енергетика, чийто директор Георги Рашеев бе стар обожател на майка ми и политемигрант в Съветския съюз. Този институт го направиха специално за него. Той ми даде и бележка за да следвам задочно. Тъй като нямах висше образование, а знаех три езика и на него му бе нужна преводачка той ме назначи на работа в института – но на длъжност библиотекар. Гочо Чакалов бе изхвърлен отвсякъде и му бяха казали, че го очаква до края на живота му „труд, труд, само черен физически труд“. Така че тази работа дойде като спасение за нас. Но директорът Рашеев започна да ме притиска да му доноснича какво си говорят хората в библиотеката. Отказах му и той започна да ме преследва. Издържах около една година – превеждах само технически текстове. Когато човек знае езика и се ориентира в терминологията може да се справи с този вид превод. Аз разчитах главно на познанията и усета си за езика и на многобройните речници, които ми помагаха. Но и четях специализирана литература, за да съм в крак, да съм наясно. В превода от немски човек може да се води по езика. Докато в английския без да знаеш същината, не можеш да преведеш текста. Една дума може да бъде и глагол, и прилагателно, и съществително, и наречие. И ти ако не можеш да се хванеш в глагола – увисваш. Спомням си, че за да преведа един текст от някаква конференция, свързана със земна механика и строително инженерство за аеропланни писти, трябваше да изчета цялата „Земна механика“ на Балушев. Това показва до каква степен не можете да превеждате от английски, ако не знаете същината. За да разгадая половин страница ми бяха необходими 12 часа, след което нещата тръгнаха.

Предполагам, че съм имала и много голямо желание непременно да оцелея и да помогна на мъжа си. Защото го виждах, че се разкъсва от работа. Залових се с невъзможното. Аз презирам хората, които си вършат работата отгоре - отгоре.

Превеждали сте много технически текстове – кое е специфичното и какви изисквания има при този вид превод? Още повече ако сте хуманитарно насочени по нагласа и образование.

Хуманитарно насоченият преводач трябва обезателно да научи терминологията, която е свързана с тази определена техническа област. Но то не е чак толкова трудно – и когато работите 50 години в тази област се научавате. Много ми помогнаха речниците – по мое време имаше много добри руски речници – руско-английски, руско-немски, руско-френски – за всякакви технически специалности. Вкъщи имаме цяла стена със специализирани технически речници. Бяхме принудени да бъдем всеядни – не можеш да се специализираш само в една област.

Когато с години работиш само в една област, без да искаш ставаш стерилен. Виждала съм източногерманци, които като млади бяха толкова гъвкави. След време влизат в един стереотип, където всичко е канализирано и ги виждате как след 12-15 години те се износват, изсушават. И всичко се изразява само с клишета.

Как може да се избегне това?Как се справя един преводач?

– Ами няма да превежда обществено-политическа литература, а ще се опита да превежда или художествена, или техническа литература. При превода на техническа литература трябва да използвате точния термин, там не може да го замажете. И аз затова и се насочих към техническите преводи. Защото си казах, че ако превеждам обществено-политически книги ще затъпея. В онези години имаше голямо търсене на преводачи на научно-техническа литература. Въвеждаха се т.нар. ГАПС – гъвкави автоматични производствени системи, за които се оказа, че е писано много повече в Западна, отколкото в Източна Германия. И точно тук възникна проблемът. Онези, които бяха завършили в ГДР не можеха да превеждат както трябва западногерманските автори – имаше разминаване в терминологията в едната и другата страна. В Западна Германия беше навлязла масово английската терминология и четейки даден текст на немски, можеше да разбереш дали го е писал някой от Западна или Източна Германия. До такава степен се бяха разделили езиково. Ето виждате как се променя и езикът. След навлизането на русизми в езика ни, сега наблюдаваме все по-голямо нашествие на американизми в българския език. В другите страни има опити за връщане към корените, към чистотата на езика – ето във Франция например приеха закон за езика.

Ще ви дам няколко смешни примера. У нас се използва терминът „замерване“. С какво се замерваш, бе? Или „консултативен съвет“? Нали консултацията е съвет. И колко още.

– А защо така се „опростачи“ езика ни? Какво се случи след промените с него?

Е, как защо. Ти не можеш да мислиш по друг начин, освен по този, по който ти предписват. И постепенно езикът ти, мозъкът ти изсъхва и ставаш стерилен.

Тук отново се вмъква Елена Метева: – Заради този клиширан език, с който боравиш години наред – сега ефектът на махалото задейства в обратна посока – слободията, която цари в печата в последните 20 години доведе до това опростачване на езика. Така е било след 9. ІХ.1944 г. – тогава също се е получило подобно „снизяване“ на езика. В Чехия например се връщат към много по-елегантното изказване в пресата – наложили са си по-изискан стил.

– За тези 23 години, в които аз даскалувах учебните програми се смениха 4 пъти. И тези, които идваха при нас бяха претоварени с информация, която те трябваше да попият, да назубрят буквално, без да имат време, сили и възможности да я осмислят – и при най-добро желание от тяхна страна. Подрастващото поколение буквално е зялато от информация и то няма време да си оформи мироглед. А такива хора лесно се манипулират. Излизаш, рецитираш като папагал назубреното, без да си го осъзнал, осмислил – никаква твоя мисъл. Пак ще повторя, ако има нещо, в което болшевиците са съвършени – това е в изкуството как да поробят човека – и в духовно отношение. И така да го обвържат, че да не може да се измъкне. Нужни са големи усилия, много голяма жизнеспособност, мотивация. И да не се умориш – защото можеш да си кажеш –„ексик олсун, аз ли ще оправям света“.

А сега искате ли да говорим за „Шопския летопис“? Защото за мене шопите са едни абсолютни шампиони в оцеляването. Аз ги следя от 1940 година насам и съм ги виждала във всякакви ситуации.

Вие сте сред тях вече 60 години! Възприехте ли някои от житейските им принципи?

– Възприела съм невероятно много от тях. И благодарение на тях се научих на житейска мъдрост. Тази мъдрост е заложена в гена им.

С години събирах тяхната мъдрост – помнех всичко, което споделяха. В един момент реших да запиша историите им. Първата публикация излезе 1964 г., с благословията на Йордан Радичков, който работеше тогава във в. „Литературен фронт“. Когато занесох втората история, той вече беше напуснал и редактор бе Васил Попов. Той ме накара основно да преработя материала си. Казах му, че сигурно няма да дойда и няма да преработя материала си, защото „аз пиша, както раждам деца“. Прибрах си текста и повече не отидох в редакцията, но продължих да записвам историите на шопите. Нарекох ги „одумки“, за да бъде абсолютно автентично всичко – това бяха монолози, в които само в края си позволявах кратка бележка на „летописеца“. Георги Цанков написа препоръка, Борис Димовски направи илюстрациите и 2000 година книгата ми „Шопски летопис. Разкази и одумки“ излезе в издателство „Емас“.

Шопите успяват от най-малкото нещо да си „заредят батериите“ и са абсолютно праволинейни. Освен това те са и страшно прагматични. Попадането ми в този „анклав“ Драгалевци беше благословено – защото много от онова, което носеха драгалевчани стана и моя житейска философия.

И аз си казах – независимо какво правя, независимо с какво се занимавам истината, само истината, цялата истина трябва да се знае – за всичко. И затова и пиша своите книги. Това е.

 

Интервюирал: Емил Басат

Скъпи колеги,

Съюзът на преводачите в България Ви пожелава

весели празници и мирна и успешна 2017 година!

Съюзът на преводачите в България честити на колегите отличията!

Специалната награда „Кръстан Дянков“, присъждана от фондация „Елизабет Костова“, получи Маргарита Дограмаджян за превода си на Котешката маса, автор Майкъл Ондатджи (изд. „Лъчезар Минчев“, 2015) и Голямата награда получи Ангел Игов за превода си на Колекционерът на изгубени неща, автор Джеръми Пейдж (изд. Smart Books, 2015).

ДО

ФОНДАЦИЯ „ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА“

София, ул. „Любен Каравелов“ 15

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Уважаеми колеги,

Десетото издание на връчването на наградата „Кръстан Дянков“ за превод от английски на български език на съвременен роман е чудесен повод, ние, колегите ви от Съюза на преводачите в България, да ви поздравим за всичко, което правите през годините за популяризиране на преводаческото изкуство в България.

Откриването на млади дарования в областта на интерпретацията на художественото слово, новаторските ви идеи за разгръщането на преводаческите умения, експонирането на духовните валенции на съвременната англоезична и българска литература, дообогатяват лика ви на продължители на делото на българските възрожденци.

Вашата дейност, скъпи приятели, е отразена върху преводаческата ни гилдия светлина от съзидателния път на дълбокоуважавания наш колега, съмишленик и побратим Кръстан Дянков.

Бъдете все така творчески вдъхновени!

 

Доц. д-р Иво Панов,

Председател на Съюза на преводачите в България

София, 09 декември 2016 г.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

 проф. Стайчева

Уважаема проф. Стайчева, скъпа Емилия!

От името на Управителния съвет на Съюза на преводачите в България съм щастлив да Ви поздравя за Вашия юбилей и за научната сесия, в чест на дългогодишната Ви отдаденост като академичен преподавател и изследовател на германската и австрийската култура и литература. Този висок научен форум е закономерно следствие на уважението и любовта на Вашите колеги и студенти към Вас, на новаторския Ви принос в германистичната наука, на изследванията Ви в областта на българо-германските литературни връзки, на преводите Ви на произведенията на големи германски и австрийски автори.

И като литературовед, и като преподавател и преводач, Вашите научни и творчески подтици са били винаги свързани с възприемането на езика и литературата като „всестранна филология” според „старото немско изразително понятие”, и със съзнанието, че „литературата не може да бъде затворена в границите само на един език”. За това свидетелстват собствените Ви талантливи преводи на текстовете на мислители като Лесинг („Размисли”, „Избрани творби”) и Шилер („За бъдните столетия”), академичните Ви съставителства в христоматии по немска литература и в научни сборници от рода на „Хоризонти на филологическото знание“, посветени на делото на големи български германисти. За това са доказателство и великолепните Ви сравнителни изследвания като „Емилия Галоти” от Лесинг между сюжета на Тит Ливий и първия български превод”, „В царството на самодивите“ от Вазов и стихотворният епос на Хайне „Германия. Зимна приказка”.

Участието Ви в цялостната рецепция на Канети - като изследовател, рецензент и член на Научния съвет на Международното дружество Елиас Канети, интересът Ви към модерни автори като Брукнер, но и към превода на Библията на готски от епископ Вулфила, случил се в 4-ти век на днешната великотърновска земя, участието Ви като съставител и редактор на прекрасния сборник “Теодор Траянов и неговата епоха” и като автор в енциклопедия „Българско възраждане“, са органично свързани с приноса Ви за издигане на авторитета нагерманистиката у нас, и на българистиката в множество университетски центрове на широкия немскоезичен ареал.

На Вас, изтъкнатия германист и ръководител на катедра „Немска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, Австрийската библиотека на Софийския университет дължи своето дългогодишно съществуване като образователно средище и общоевропейско място за културен диалог, а поколения млади български германисти - своята свързаност с културата и литературата на Австрия и Германия, израстването си като учени и преподаватели. Богатата Ви изследователска дейност, намерила своя израз в множество монографии, студии и предговори, е била винаги за тях еталон за научна и творческа всеотдаденост.

Скъпа проф. Стайчева, години наред Вие посвещавахте ценно време, безкористност, почтеност и човешка топлина на колегите си от Съюза на преводачите в България. Вашето ръководство като негов председател в два последоветелни мандата оставя сред нас одухотвореното Ви присъствие на високо ерудиран, фин и етичен колега, на сърдечен и незаменим приятел. Като дълбоко уважаван член на Съюза на германистите в България и на Научния съвет на Института за литература, Вие неизменно намирахте пътища за тясното им сътрудничество със Съюза на преводачите, за взаимната им подкрепа и съвместни творчески и научни прояви. Рожба на този постоянен Ваш академичен и съзидателен интерес към превода са и излезлите през годините томове на „Преводна рецепция на европейската литература в България”, подпомогнати от Фондация „Културконтакт” - Австрия.

Желаем Ви от сърце, професор Стайчева, скъпа наша Емилия, крепко здраве, творческо дълголетие и все повече следовници на Вашия талант, гражданско достойнство и просветеност!

Доц. д-р Иво Панов

Председател на Съюза на преводачите в България

София,

01-ви декември, 2016 г.

проф. Стайчева 

проф. Стайчева

В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 21 ноември 2016 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.

Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия).

Краен срок за подаване на документи – 25 януари 2017 г.

Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои на 31 януари 2017 г.

Главният редактор отговаря за:

  • литературната стратегия и политика на „Панорама“;
  • изработването на издателските планове;
  • изготвянето на график за кандидатстване по проекти за субсидирани издания и избора на екип за направата им;
  • осигуряването на преводачи, редактори, коректори, художници, специалисти по  предпечата;
  • производството на изданията и взаимоотношенията с печатниците;
  • разпространението на изданията;
  • промоцията и рекламата на изданията;
  • движението на финансовите потоци;
  • изготвянето на предварителни договори със съответните изпълнители и подписването на приемно-предавателни протоколи за извършената дейност.