1. За втора поредна година преводач бе удостоен с Наградата на Столична община в областта на културата за 2011 година. Това е преводачката от испански език Анна Златкова за превода на книгата „Безгръбначна Испания” от Хосе Ортега-и-Гасет (изд. „Рива”, София, 2011г.)

2. Фоднация „Елизабет Костова” вече пета година присъжда награда за превод на съвременна англоезична литература. Тази година Иглика Василева и Аглика Маркова получиха голямата и специалната награда  „Кръстан Дянков”. ИгликаВасилева - за превода си на „Дневник на една лоша година” от Дж. М. Кутси и на „Хомър и Лангли” от Е. Л. Доктороу. АгликаМаркова - за превода на „Животът според Любка” от Лори Греъм.

3. На своя конгрес в Сан Франциско (САЩ) през м. август т.г. ФИТ прие СПБ за редовен член.

4. В края на м. май т.г. на своята конференция в Прага Съвета на европейските асоциации на литературните преводачи - СЕАЛП (Conseil Europeen des Associations de Traducteurs Litteraires – СЕАТL) прие СПБ за свой член.

5. През ноември т.г. СПБ стана член на новосъздаденото сдружение за защита на репродуктивните и копирни права РЕПРО БГ. В организацията в момента членуват Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели, Асоциацията на писателите и Асоциацията на българските книгоиздатели.

6. ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА ПЕТРА – Европейската платформа на преводачите на художествена литература (1-3 декември 2011 г.)

Аглика Маркова
Член на УС на СПБ

Първият конгрес на Европейската платформа на преводачите на художествена литература ПЕТРА се състоя в Брюксел от 1 до 3 декември 2011 г. Участниците, 150 представители на 34 държави, бяха преводачи на художествена литература, издатели, представители на преводачески агенции и на институти, които се занимават с проблем-ите на художествения превод, както и на юридически институции, специализирали се в проблемите на авторското право. Българските представители бяхме Яна Генова от издателство „Нова страница” и аз.
Не съм задължила СПБ нито с пътните си разходи, нито с таксата за правоучастие.
Организатори на конгреса бяха:

• CEATL (European Council of Literary Translators’ Associations - Европейски съвет на асоциациите на преводачите на художествена литература)
• TRADUKI, европейската мрежа за литературни преводи от предимно Източна Европа и държавите на Балканския полуостров
• RECIT, европейската мрежа за художествен превод, предлагаща резидентни центрове за работа на преводачи в поредица европейски държави и организираща срещи между писатели и преводачи
• HALMA
• LAF (Literature Across Frontiers, Литература без граници)
• EUNIC (European Union National Institutes for Culture - Европейски съюз на националните културни институти)
• ELV (Expertisecentrum Literair Vertalen - Център по експерни познания в областта на художествения превод)
• Nederlandse Taatlunie
• FEP (Federation of European Publishers - Федерация на европейските издатели)
• European Commission: Culture programme and actions

Българското издателство „Нова страница” беше специално упоменато за приноса си към организацията на конгреса.

Конгресът беше щедро финансиран от Европейската комисия по въпросите на образованието, културата и мултикултурализма. Заседанията ставаха в ренесансовия дворец „Егмонт”, откриването и закриването – много тържествени – се състояха в знакови театрална и музикална зали в центъра на Брюксел. На откриването говори европейската комисарка по въпросите на образованието, културата и мултикултура-лизма Андрула Василиу. Слово във възхвала на преводача при откриването произнесе Алберто Мангуел, канадски писател, преводач, журналист, ерудит, автор на белетрис-тика, есета и документални книги, филмова критика и литературни реценции. При закриването есета за превода прочетоха американският писател Майкъл Кънингъм, хърватската писателка Дубравка Угрешич и Алберто Мангуел, които след това разговаряха за изкуството на превода на художествена литература.

При закриването всички преводачи на художествена литература, участници в конгреса, бяхме изненадващо и приятно почетени. Инструктираха ни да заемем места на балкона и в определен момент бяхме помолени да станем. Цялата зала (не само делегатите, тъй като закриването беше обявено като културно събитие със свободен достъп и бяха дошли извънредно много външни хора) също се изправи и ни аплодира.

Заседанията се водиха по 18 теми (прилагам дневния ред), подредени така, че да се отбележат, обсъдят и систематизират общите творчески, материални и организа-ционни проблеми на преводачите на художествена литература и въз основа на изводите и препоръките да се събере материал за предстоящ (евентуално през май 2012 г.) официален документ на ПЕТРА със засега работното заглавие „Призив към промяна” (“A Plea for Change”).

На отделните заседания бяха изведени няколко формулировки на известни в преводаческата професия положения, които да залегнат в документа. Намирам ги за много подходящи и смятам, че те би трябвало да намерят място и в документите на СПБ. Независимо, че могат да прозвучат банално, те са хубави като характеристики на професията:

• „Преводът е езикът на Европейския съюз” (Умберто Еко). Тази формули-ровка беше цитирана постоянно, като част от всекидневната работа на комисиите.
• Преводът е междукултурно предизвикателство.
• Преводът освобождава и овластява, унищожавайки подозрителността и враждебността.
• Преводът отразява произтичащите събития.
• Преводачът трябва да е наясно за кого превежда.
• Преводачите са сеячи на думи.
• „Преводачът е най-проникновеният читател на автора”.

Една от главните теми, обсъждани и на пленарните заседания, и по комисии беше необходимостта да се наложи на обществеността, и особено на свързаните с преводаческия труд инстанции схващането, че

Преводачът създава оригинално произведение.

Формулировката е залегнала още в Бернската конвенция за закрила на литера-турните и художествените произведения от 8 септември 1886 г., допълнена в Париж на 4 май 1896 г., ревизирана в Берлин на 13 ноември 1908 г., допълнена в Берн на 20 март 1914 г., ревизирана в Рим на 2 юни 1928 г., в Брюксел на 26 юни 1948 г., в Стокхолм на 14 юли 1967 г., в Париж на 24 юли 1971 г., и поправена на 28 септември 1979 г.

Конвенцията се използва като основа на всички стъпки, предприемани в защита на правата на преводача. България е страна по конвенцията от 05.12.1921г., веднага след влизането в сила на първия български Закон за авторското право (20.07.1921 г.). Непосредствен тласък и за двете събития дал Ньойският мирен договор. Член 166 от този договор задължава България в срок от 12 месеца да се присъедини към Бернската конвенция и да защити литературната и художествената собственост чрез ефективни законодателни мерки съобразно принципите на тази конвенция. През 1931 г. страната ни е ратифицирала и Римската редакция. Този й вариант е останал задължителен за нас до 1974 г., когато измененията във вътрешния закон през 1972 г. направиха възможно присъединяването ни към последната - Парижка редакция от 1971 г. (Указ на Държав-ния съвет No1389 от 29.06.1974 г., обн.ДВ, бр.53 от 1974 г.) (За тази информация бла-годаря на Дора Минева, председателката на секция ХЛ).

Другата поанта в разискванията бяха стъпките, нужни, за

Да се извади литературният преводач от анонимността,

която съществува, независимо, че името на преводача се изписва на титулната страница. Наложи се мнението, че чрез проектите на ПЕТРА трябва да стане възможно изписва-нето на името на преводача на корицата на книгата, след името на писателя/автора. Подчерта се, че подобно искане е продиктувано не от суета, а от съображението, че когато преводачът е „видим”, ще бъде по-лесно да се представят пред обществеността преводаческите искания и да се водят преговори за преводаческите социални права, авторски права, електронни авторски права и пр.

Участвах в заседанията на две от комисиите: в защита на авторските и елек-тронните права на преводача и в набелязване на мерки за „видимостта” на преводача.

Обсъждането на защитата на правата привлече 78 души. Работата на коми-сията беше председателствувана от Курт ван Даме, Белгия, юрист, специалист по патентно и авторско право. Източна Европа беше представена от България, Полша, Чешката република, Хърватия, Словения, Словакия и Румъния. Не съм сравнявала впечатленията си, но според мен дискусията очерта два лагера: източноевропейските представители, начело с Полша, разчитаха да бъдат чути техните оплаквания за небла-гоприятното положение на преводача на художествена литература. Най-неспасяемо се оказа положението в Румъния: хонорар повсеместно от 2 евро на страница и издателски закрепостяващ монопол над авторските права на преводача (който няма право след изтичане на определения срок да предложи превода си на друго издателство). Западноевропейските представители бяха една крачка пред нас, защото се бяха събрали да обсъждат проблемите на бъдещето: електронното книгоиздаване и защитата на преводаческите права в светлината на решението на „Амазон” да започне да действа като електронно издателство.

В крайна сметка се стигна до формулирането на следните предложения за общия документ на ПЕТРА, чието окончателно издаване предстои:

• законова рамка на защитата на правата на преводача в контекста на ХХІ в., основана на лични преговори между издателя и преводача. Предложението се основава на законодателство, вече действащо в Нидерландия и Белгия;
• определение за моралните задължения на издателя по отношение на авторските права на преводача;
• определение за равностойност при заплащането на труда на преводача;
• изработване на препоръка на ЕК грантовете за превод да се получават от преводача, а не да се дават на издателствата, които често разполагат с тях по свое усмотрение и ощетяват преводача. Предложението беше посрещнато с единодушно одобрение и с точно толкова единодушно съмнение, че е осъществимо;
• определение за заплащането на поръчани преводи и авторските права на преводачи, работещи по поръчка;
• изработване на обща политика на преводачи и издатели за борба срещу пиратството на литературни преводи;
• изработване на образец за договор между преводач и издател, който да се прилага задължително във всички държави-членки на ЕС. (Това предложение не беше посрещнато с единодушно одобрение и ще влезе в документа „Призив към промяна” като тема за обсъждане – А.М.)
• изработване на обща позиция по въпроса за дигитизацията на преводите, с появата на „Apple”,“Amazon”, “Google” etc. на издателското поприще.
• обсъждане на колективното управление на преводаческите права като евентуално решение на проблема в новата обстановка. Енрико Турин, юрист, специалист по патентно и авторско право, който беше и коментатор на докладите, посочи, че такова решение може наистина да е изход от създалото се положение и да положи основите на общоевропейска директива за колективните преводачески права.

Като допълнителни предложения бяха включени предложенията на заместник-председателя на СЕАТL Анди Йелчич да се формулират следните постулати:

• правата на преводача са напълно независими от правата на писателя;
• преводачът преотстъпва правата си на издателя само за определен период от време, след който период разполага с тях напълно. Необходимо е на европейско равнище да се постигне споразумение колко дълъг ще бъде този период.
• необходимо е да се избягва всякакъв вид защита от страна на държавни механизми;
• да се помисли и предложи изработването на конкретен европейски закон за защита на авторското право на преводача;
• Европейската комисия по културата да бъде държана в течение на положението на преводачите и преводите в държавите-членки;
• като се има пред вид, че електронната еволюция подкопава съществуващия закон за авторското право, да се започне работа върху нов закон, който да включва и електронната издателска дейност. В момента ЕС не финансира дигинално и онлайн издателско дело, но не е чудно да се стигне и до там.

Работата в тази комисия ме наведе на мисълта за две неща, които можем да се опитаме да направим:

Да помислим от кого можем да намерим финансиране, за да поканим Курт ван Даме в София за една лекция и за разговори по темата за днешните и утрешните проблеми на авторското право на преводача.

Да проучим законодателството на Нидерландия, Белгия в областта на авторското право, както и това на Италия, тъй като според италианската представителка тяхното законодателство е безгрешно и действа безпогрешно. Може би ще имаме конкретна полза.

Главна тема в работата на втората комисия, в която участвах (36 души), беше

Преводаческото дело - „видимо” в обществения живот.

Общо веселие предизвика изказването на скандинавския представител. Той даде за пример норвежките преводачи във всички сфери на дейността им, които, след като си осигурили подкрепата на средствата за масово осведомяване, обявили обща стачка за по-добро заплащане и не превели нито ред, докато правителството не се занимало с проблемите им.

Тъй като лично аз не виждам българските преводачи да се обединим около подобна мярка, ще спомена накратко осъществимите действия за постигане на по-голяма „видимост” на преводача, предложени от различните държави:

• годишни изложби с портрети на преводачи и откъс от преведено от тях произведение във всички библиотеки на страната (Хърватия);
• редовни интервюта с преводачи в националния и регионалния печат (всички);
• семинар за обучение на литературни критици, специализиращи се в рецензии на преводни произведения (Литва);
• статии за превода и преводачите на всички възможни уебсайтове (Полша);
• искане правителствата да финансират на национално равнище обучението на литературни критици, които да се специализират в резензии на преводи (Полша);
• поощряване на рецензиите, макар и неспециализирани, в блоговете (Полша);
• стриктно следене дали средствата за масово осведомяване съобщават винаги и във всичко името на преводача. При положение, че името е изпуснато, обаждане по телефон, с имейл, с писма и т.н. с искане да се спомене името на преводача (няколко държави);
• ЕК да включи в законодателството си задължението във всяка държава-членка да се споменава името на преводача на разискваното произведение;
• редовно организиране на литературна вечер за автор и преводача му в една държава-членка за останалите 26 държави-членки, като главният гост на вечерта да е преводачът, съпътстван от автора. Вечерта да е под мотото „Преводачът е най-проникновеният читател на автора”.

Намирам, че почти всички конкретни мерки могат да бъдат приложени и у нас и мисля, че идната година СПБ може да ги включи в плана си. Но веднага трябва да добавя и другото си наблюдение: всички останали „мероприятия”, предлагани като нещо ново и вълнуващо, нашият съюз си ги организира като част от годишната си  програма, откакто съществуваме като съюз. Срещи на преводачи, срещи с преводачи, преводачески ателиета, книжен панаир, годишни прегледи на преводната продукция (това предизвика обща изненада, като го споменах, не мога да разбера никому ли не е хрумнало до сега или просто бяха забравили тази форма), отбелязване на международ-ния ден на преводача (споменах, че си имаме и собствен). Това ме накара още веднаж да си дам горчивата сметка, че ние в България сме достатъчно напред, но не си го приз-наваме, не се радваме на това, което имаме и не знаем да се похвалим. Един мъничък инцидент, забелязан само от мен: една от издателските асоциации тържествуващо отбе-ляза, че най-сетне били превели и издали „Кукла” на Болеслав Прус. Като се има пред-вид, че в България тя е преведена и издадена през 1975 г., тяхното ликуване ми се видя направо неприлично. (Но като знам, че в Гугъл нашият превод е затулен на шеста стра-ница - дотогава са само руските издания - и, естествено, името на преводача на българ-ски го няма!, просто не се обадих). Във всеки случай, за да се върна на конкретната тема, предложих на Мартин де Хаан, председателя на СЕАТL, да сумирам в един имейл дейността на СПБ. Той се съгласи охотно, макар и с подчертано недоверие – какво ли пък можем да предложим. Все пак се надявам се с нашите годишни прегледи да попад-нем в историята на ПЕТРА.

Вторият ми горчив извод беше, че ако се съди по изказванията на участниците, единственият преводачески съюз, който не получава пряка подкрепа от националното си Министерството на културата, е нашият, СПБ. Споменах опита на Хърватия да урежда изложба с портрети на преводачи и факсимилета на откъси от преводите им. Попитах хърватската представителка кой финансира изложбите – „... ами Министер-ството на културата, естествено”, гласеше – естествено! - отговорът. Без да правя до-питване до останалите, ми беше ясно, че и в останалите държави този културен инсти-тут играе съществена роля чрез подкрепата си, която в една или друга форма дава на превода. Тук, за съжаление, нито искам, нито мога да правя предложения за по-близка връзка с МК.

Към настоящия отчет прилагам

Дневен ред на конгреса на три езика; списък на участниците, „Картография на литературния превод в Европа” на ПЕТРА (имам го и в електронен вид); „Европа чете”, литературен алманах на СИАТЛ, диск на преводни материали от Испания; алманах „Граници”, листовки на няколко издателства.

София, 9 декември 2011 г.