По повод 200 г. от рождението на Чарлс Дикенс със съдействието на Аглика Маркова Британският съвет се обърна към СПБ с предложението заедно да отбележим годишнината, като направим съвместен щанд на годишното издание на „София диша”. Аглика Маркова и колеги от Британския съвет направиха съвместна обосновка пред Софийската община за включването на щанда в програмата. За щанда А. Маркова беше подготвила листовки с библиография на Дикенсовите преводи у нас, с люботипни въпроси за Англия, Дикенс, английския и българския език. Хората се спираха пред щанда, разговаряха за Дикенс и произведенията му, отговаряха на въпросите от викторините.
В изданието на „София диша” за 2012 г. Съюзът на преводачите в България и Британския съвет отбелязаха 200 години от рождението на Дикенс.
1. Разкажете с няколко думи, кои сте Виe? С какво се занимавате?
Британски съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Ние сме глобална организация, която развива своята дейност чрез 220 офиса в 109 страни Съюзът на преводачите в България е национална неправителствена професионално-творческа организация. Учреден през 1974 г. по инициатива на изтъкнати български преводачи на художествена литература, дали на българския читател преводи на най-значителните литературни произведения от европейската, руската, американската и австралийската литература, понастоящем той наброява 587 членове.
2. Каква дейност представяте на „София диша” тази година?
Представяме живота и творчеството на Чарлс Дикенс по интерактивен и забавен начин, с много викторини и награди. Ще представим и преводите на български език на най-значителните произведения на този английски писател.
3. Защо решихте да се представите именно с този проект?
През 2012 г. Британски съвет в партньорство с много организации от цял свят отбелязваме двеста години от раждането на Дикенс. Участието на СПБ в проекта е начин българската литературна общественост да се присъедини към световното честване на великия писател, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература, майстор-разказвач, създател на социално-реалистичното течение в литературата, оставил за поколенията незабравими образи на деца (нека споменем Дейвид Копърфилд, Оливър Туист, Малката Дорит, Пол и Флорънс Домби). Творчеството на Дикенс е свързано с викторианската епоха, но продължава и днес да вдъхновява филми, ТВ, изкуство, литература, художници и академичните среди.
4. Как това, което правите, е интересно и атрактивно за посетителите на фестивала?
Редица талантливи български преводачи, като Нели Доспевска, Жени Божилова, Христо Кънев, Весела Кацарова и др. са превели на български език най-значителните произведения на Чарлс Дикенс. Но се опасяваме, че за младите поколения читатели у нас той е непознат поради богатството и разнообразието на преводната литература, до която имат достъп. Това понякога им пречи да се ориентират правилно в скалата на ценностите. Няма да изпитваме посетителите, ще им показваме слайдове, които ще ги заинтересуват, ще им разказваме, ще им предлагаме информация.
5. По какъв начин ангажирате публиката в процеса на своята работа?
Разговаряйки с тях за писателя.
6. Как оценявате участието си на фестивалa? С какво „София диша”е полезна за Вас и Вашата дейност?
Фестивалът създава неповторима атмосфера за взаимодействие и общуване между литературата и останалите изкуства, и широк кръг любознателна публика. „София диша” е прекрасна инициатива, която даде възможност за непринуден контакт с публиката, и за нас е много приятно, че получихме покана за участие. Читателите у нас имат най-разнообразни интереси, но във всички случаи са потребители, които рядко се интересуват кой е приготвил предлаганата им стока. Иска ни се да ги превърнем от купувачи на книги в ценители на литературата. Тази цел всъщност е вечна, а фестивалът е един от начините да вървим към нея.
Той чете Дикенс. А ти?...
Както предполагам вече всички знаете, през февруари 2012 г. се навършиха 200 години от раждането на един от най-големите писатели от европейско и световно значение, Чарлс Дикенс.
Верен на духа на викторианската епоха, която се характеризира с голяма социална несправедливост, но и с гигантско всеобщо интелектуално усилие да се постигне човешко добруване, Дикенс изповядва облагородяване на човешкия живот чрез знания, и чрез положителното влияние на изкуството. Сам баща на 10 деца, той поставя щастието на децата в центъра на темите, които разработва и създава незабравимите образи на Оливър Туист, Дейвид Копърфилд, Малкия Тим, Малката Дорит, Малката Нел, Пол и Флорънс Домби. Едновременно с това е тънък наблюдател на социалните и политическите аспекти на живота и в Англия, и в Европа от своето време. Изпод перото му са излезли такива литературни платна на исторически събития, като „Повест за два града”. А неподражаемото му усещане за комичното кристализира в „Посмъртните записки на клуба Пикуик”.
С гордост отбелязваме факта, че следосвобожденска България, в неистовия си стремеж да навакса петстотин загубени европейски години, не пропуска явлението Дикенс. Първият превод на негово произведение у нас излиза във Велико Търново през 1892 г. Към настоящата бележка прибавям библиография на преводите на Дикенсови произведения у нас, публикувани оттогава. По-голямата част от библиографията е взета от каталога на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методи”.
СПБ имаше желанието в чест на годишнината на великия писател да направи свой принос с превода на есетата на Дикенс за Лондон, които да бъдат издадени в книжка на „Панорама”. Не знам дали някой ще се учуди като разкрия, че за тази благородна цел не успяхме да намерим финансиране, което отново потвърди поговорката, че пътят към ада е послан с добри намерения. Но, продължавайки метафората, ще кажа, че сиромах човекът е жив дявол и че има някаква мъ-ъ-ъничка надеждица да заинтригуваме със своята идея едно солидно издателство. Най-сетне, Дикенс ще го има и след 200-та годишнина от раждането му, нали!
Междувременно Британският съвет се обърна към СПБ с предложението заедно да отбележим годишнината, като направим съвместен щанд на тазгодишното издание на „София диша”. Прилагам и съвместната обосновка, която направихме пред Софийска община, за включването на щанда в програмата. Като стар скептик, не очаквах нищо особено от изявата ни – колко съм грешала! Хората, които спираха пред щанда ни, бяха петимни да обсъждат Дикенс и произведенията му, да „се пробват” с отговори на въпросите от викторините, представени от Британския съвет, да говорят на тема книгоиздаване. Да сме наясно: не става дума за хора над 50 години. Става дума за хора от 16 до 70 години. Толкова раздвижена и свободна, и толкова приятелска беше атмосферата на семействата, излезли в празничния ден с децата си, че дори капката катран не успя да отрови меда.
Спира двойка на средна възраст: - Дикенс! И вие го излагате сред тази пошлост! Тия просташки щандове, тия хора наоколо... Точните отговори винаги ти хрумват post factum. Моят дойде много след като преглътнахме: - Отдавна не бях чувала толкова сбит израз на провинциализъм във възприятията.
Противоотровата пристигна в образа на най-младия участник във викторината десетинагодишно момченце:
- От колко части се състои Великобритания, знаеш ли?
- От Англия.
- Браво! А други?
- Америка...
Успяхме да не се разсмеем, ама беше доста трудно, като се има пред вид, че то улучи точно майтапчийските писма, които англичаните разпращат по Интернет около 4 юли. И като си помислиш, двете случки бяха точно Дикенсови. Нали точно това правят неговите произведения: напомнят ни и за светлината, и за мътилката, които се процеждат през филтъра на човешкото всекидневие!
Аглика Маркова