УИЛЯМ БЛЕЙК
ТИГЪР
Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?
Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.
Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?
Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?
Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
Превод Кръстан Дянков
ТИГЪРЪТ
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой Ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?
Кой ти взора рзгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издън юдол дълбок
смя да литне на възбог?
Кой пресука с две ръце
жилестото ти сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, ужас нажежен?
Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой!
А Агнеца? Пак ли Той?
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой Ум дързък разчерта
твойта стръвна красота?
Превод Спас Николов
ТИГЪРЪТ
Тигре, тигре, плам искрящ
във горите на нощта,
смъртен ли черта с десница
твойта страшна симетричност?
В бездна или вис дълбока
лумна огънят в окото?
Какво крило лети така?
Кой хваща огънят с ръка?
Кое е рамото изкусно
жилите ти, що усука,
за да забие туй сърце?
Чия ръка? Чии нозе?
Какъв чук и в какъв синджир,
в каква пещ твоят ум е бил
и в наковалня? Власт каква
да сграбчи ужаса посмя?
Щом снеха копия, попи
небето звездните сълзи.
Засмя ли се, че те направи?
Той ли агнето създаде?
Тигре, тигре, плам искрящ
във горите на нощта,
смъртен ли черта с десница
твойта страшна симетричност?
Превод Теменуга Маринова