Никола Стойков Иванов е роден на 14 декември 1924 г. във Видин. Започва да учи италиански език в първи и втори клас на прогимназията в Торино, Италия, където баща му, като офицер, следва във Военната академия, а след връщането си в България продължава да учи в Италианското училище в София. През 1952 г. завършва специалност Италианска филология в Софийския университет. В периода 1953 – 1976 работи като редактор в Радио София, а след това, в периода 1976 – 1991, – като редактор в отдела за преводна българска литература на испански език на списание „Обзор“. Член-учредител е на Съюза на преводачите в България (основан 1974).
Творец с изключителна ерудиция, превел над 30 книги от италиански и испански език, Никола Иванов бе пословично скромен, представяйки себе си за „общ работник на умствения труд“. Той обогати българската култура с преводите си на флорентинския писател Джовани Бокачо „Декамерон“ и „Елегия на мадона Фиамета“ – първата психологическа повест в Европа, написана през 1344 година, с преведените на български език произведения на Джани Родари, Пиер Паоло Пазолини, Марио Солдати, Чезаре Павезе, Алберто Моравия…
Значими са и неговите преводи от испански език.
Но върхът в майсторството на Никола Иванов е романът на Умберто Еко „Името на розата“, признат като изключително постижение в превода и претърпял в България вече няколко издания.
За заслугите си към българската и италианската култура преводачът Никола Иванов е награждаван с високи български и италиански отличия, сред които: медал. „1300 години България“, орден „Кирил и Методий“ – І степен, наградата на министъра на културата „Златен век“; през 2004 г. Иванов е удостоен от италианския президент Карло Чампи с орден „Звезда на италианската солидарност“ и званието „Велик кавалер“; притежава плакет и сребърен медал от италианското национално сдружение „Джовани Бокачо“. Неколкократно негови преводи са отличавани от СПБ, а през 2004 година, на 30 септември – Международния ден на преводача, – Съюзът на преводачите в България присъди своята Голяма награда на Никола Иванов за цялостната му преводаческа дейност.
След кончината на Никола Иванов на 10 януари 2006 година и малко след това – на сестра му арх. Мария Иванова, филмов художник-сценограф на едни от най-стойностните български филми, на стената на дома, в който живяха, на ул. „Кръстю Сарафов“ № 18, беше поставена паметна плоча.