Първият носител на новоучредената от СПБ специалната награда „Борис Миндов“ за изключително високи постижения в областта на превода на криминална и приключенска литература – Иглика Василева – с много интересно интервю за „Литературен вестник“
В него тя отбелязва ролята и на СПБ за по-голямата видимост на преводача.
Благодарение на тази видимост и у нас вече името на преводача често фигурира на корицата, с по-малък шрифт, но все пак редом с авторовото. Познати книжари са ми казвали, че като купуват книги, хората все по-често поглеждат и името на преводача. Обичам да повтарям, че ние не сме част от българската култура, но от културата на българина определено сме.
Освен това тя споделя и една чудесна случка от последното си пътуване до Ирландия:
Но за мен Дъблин оживя истински и по най-вълнуващ начин, след като сега на втори октомври най-неочаквано срещнахме на улицата – Гергана Димитрова от „Лист“ и аз – не друг, а самия Джон Банвил, когото превеждам в момента. Беше невероятно! Да дойдеш от другия край на света и да зърнеш (в интерес на истината не аз го зърнах, а Гергана) на улицата любимия си съвременен писател. Той също много се развълнува, когато най-безцеремонно му се представих, да не кажа натрапих. Оплаках му се, че „Сингулярностите“ е ужасно трудна книга, на което той много съчувствено ми отвърна „Знам, скъпа, знам. Следващата ще е по-лесна“. Кратка размяна на реплики под дъблинския дъжд, дори се разцелувахме накрая. Чист късмет.
Именно с превода на книгата на Банвил Тайните гости Иглика заслужи наградата „Борис Миндов“. Произведението се публикува в България от изд. „Лист“.
Целия текст на интервюто може да намерите тук
Снимка: изд. „Лист“ ©