1976.06.10 - Създадено е първото Дружество на преводачите във Варна. Председател Иван Троянски; секретар Борис Христов.
1976.12.16 - Създаване на Дружество на преводачите във Видин,46 души. Председател Мариана Петрова; секретар Невен Илиев
1977.04.07 - Създаване на Дружество на преводачите в Русе, 30 души. Председател Цвятко Цветков; секретар Дора Янева
24.09.1974 – учредително събрание на НТЛ; Ръководство: председател Борис Дамянов; секретар Владимир Ганев; членове - Ангел Въргулев, Никола Николов, Стефана Стефанова
26.09.1974 - – учредително събрание на ТИК; Ръководство: председател Любомир Огнянов-Ризор; секретар Сидер Флорин; членове - Иванка Васева, Илиана Владова, Сергей Влахов
27.09.1974 – учредително събрание на СК; Ръководство: председател Вилхелм Филипов; секретар Надежда Лекарска; членове - Стефан Бояджиев, Мая Иванова, Тодор Дънков
1974 г. 5 юни – Учредителен конгрес в салона на бившето кино „Д. Благоев”
Учредителите са 246 души. Имената им са известни на обществеността, тъй като повечето са университетски преподаватели, поети и писатели, преводачи на произведения, обогатили българската култура и разширили кръгозора на българите.
Избраните според тогава действащите закони ръководни органи на съюза са се конституирали както следва:
Управителен съвет
Председател:
1947 г. - Комисия по художествен превод към Съюза на българските писатели (СБП)
(председател Христо Радевски)
1949 г. - Кабинет на преводача - приемник на Комисията
(ръководител Любомир Огнянов-Ризор)
1963 г. - Обединение на преводачите на художествена литература към СБП -
приемник на Комисията
(председател Любомир Огнянов-Ризор и подпредсед. Елена Николова-Руж).
Александър Руденко – Русия
Ванда Смоховска-Петрова – Полша
Войчех Галонзка, д-р – Полша
Георги Бонев – Австрия
Джузепе Дел Агата, проф. д-р - Италия
Дьорд Сонди – Унгария
Людмила Попова-Уайтман – САЩ
Майкъл Холман, проф. – Великобритания
Нил Гилевич – Беларус
Норберт Рандов – Германия
Ханна Карпинска – Полша
Хуан Едуардо Сунига – Испания
Чън Дзиуин, проф. – Китай
Мария Стоянова Михайлова-Мръвкарова, доц. – България
ПРАВИЛНИК
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНИ НАГРАДИ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Чл. 1. (1) В съответствие със задачите и целите, които си поставя, Съюзът на преводачите в България (СПБ) учредява следните годишни награди:
Обн., ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г., в сила от 1.08.1993 г., изм., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 27.01.1998 г., бр. 28 от 4.04.2000 г., в сила от 5.05.2000 г., доп., бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 14.10.2005 г., изм. и доп., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм., бр.
1974.09.24-30 Първи семинар за млади преводачи. Създава се Кабинет на младия преводач към СПБ. Председател е Александър Шурбанов, а секретар Светла Манова.
1974 ноември Едноседмичен семинар за млади преводачи в София, младежки комплекс „Орбита“. Лектори са изтъкнати преводачи от всички области на превода.
Честит наш български празник, колеги!
„Редом с патрона на международното преводаческо братство, преводачите в България имаме и собствен закрилник – поставяме много високо святото за нас име на св. Евтимий, Патриарх Търновски (1320 г. – вероятно 1402 г.), бележит книжовник на Второто българско царство, чиято езикова ерудиция заляга в основата на книжовно-правописната реформа в българския писмен език от онова време и в принципите на третата преводаческа школа в българската книжовност.”
Съюзът на преводачите в България, пожелава светли рождественски празници и благодатна и успешна 2014 година на българските преводачи, част от планетарното семейство на действителните посланици на културата.