ДО
Г-н Александър Велев,
Генерален директор на БНР
/Копие до г-н Румен Радев, Президент на Република България/
/Копие до г-н Димитър Главчев, Председател на
Народното събрание на Република България/
Скъпи колеги, честит предстоящ празник на нашата просвета и култура и на славянската писменост!
Възхищението на читателите на нашите преводи и признанието, което получаваме от тях и от институциите, са нашата най-голяма радост и стимул за още по-добри постижения в преводаческия труд, така подобен на дейността на пчелите.
Съюзът на преводачите в България иска да сподели радостта си от вниманието към качествения превод и проблемите на преводачите, засвидетелствани по повод международното събитие „Нощ на литературата”.
На 10.05.2017 г. за шести пореден път България беше част от четящите в цял свят страни.
Съгласно измененията в Устава на СПБ, направени от Общото събрание на СПБ на 17.12.2016 г. и одобрени и утвърдени от Софийския градски съд с Решение № 15 от 2017 г. Управителният съвет на СПБ е в следния състав:
Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:
Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,
е вложил много мъка във скръбното наше сърце!
Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,
е сложил под земята, във ковчега на пръстта!
* * *
ДО
Г-жа Екатерина Захариева,
Министър на Правосъдието
на Република България
от
СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ
на
СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ
за
ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ, ЧИСТОТАТА ПРИ УПОТРЕБА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Словото е човешката памет и безсмъртие. Наистина изреченото отлита – написаното остава. Да се поклоним пред духа и делото на патрона на българските преводачи – св. Патриарх Евтимий и пред плеядата български преводачи, последвали с достойнство и изкусност неговия пример за служба в името на българския език и духовност.
Поклон пред паметта и делото на Йорданка Чакалова – член-основател на СПБ, активна устна и писмена преводачка от и на немски език, активна членка на нашия съюз, талантлива мемоаристка, грижлива възпитателка на млади преводачи.
С Дани Чакалова се срещаме в къщата ѝ в Драгалевци, в която живее от 60 години. Всичко е нацъфтяло, в градината е пълно с нарциси, зюмбюли, лалета, иглики. И тази ми среща става благодарение на моите приятели Елена Метева и Илия Русев, които живеят близо до Оми. Така са почнали да казват на Дани Чакалова всички след няколкото конференции проведени под патронажа на фондация „Конрад Аденаеур“. И децата и внуците ѝ казват така. Отиваме при нея на Цветница, на 12 април преди обяд.